Чашата за бира и нейната история

Има хора, които никога не обръщат внимание от каква чаша пият. Съответно обаче, съществуват и такива, за които чашата е от съществено значение и ако не е по вкуса им и напитката не им се услажда. При бирата например, една част от мъжете, предпочитат да я консумират, от тънкостенна чаша, вместо от такава с дебело стъкло.

Кратка история на чашата за бира

Бирената чаша с прави или с леко наклонени стени е позната от началото на 20-ти век. Но автентичната английска чаша пинт "four-ale bar", до края на Първата световна война, всъщност е представлявала порцеланова голяма чаша в розов нюанс и с бяла дръжка. Джордж Оруел дори я нарича чаша за работническата класа и отбелязва, че е станала прекалено трудна за намиране.

Обичайната стъклена чаша за бира в кръчмите е била наклонена, дебелостенна пинтова чаша без дръжка. Олово се е използвало по-рядко. Около 1928 г. се появява стъклената чаша, която не е перфектно кръгла, ами и е многостенна, за по-лесно хващане. Още се нарича "флутирана" и може да се види в повечето реклами на бира. Според специалистите пивовари, в такава чаша, бирата е най-добра.  Поне през 30-те години на ХХ век това е било всеобщото мнение.

Флутираните, многостенни чаши продължават да се произвеждат до 1964 г. Чашите (Dimple), които са на трапчинки се появява около 1938 г. и в крайна сметка изместват  флутираните. Появата им съвпада с факта, че тъмната бира добива все по-голяма популярност, за сметка на светлата. Кехлибарените бири изглеждат по-добре в чаши dimple, отколкото в такива с прави страни.

Междувременно в началото на 60-те и края на 40-те години на миналия век основният проблем на "правите" чаши е бил, че са се чупели лесно. Освен това ръбчетата им лесно се нащърбвали по време на миене или съхранение, защото се опирали едно в друго. Не след дълго се появили и "Nonik" чашите за бира, които се изработвали леко издути по средата, за да може по време на съхранение, да не им допират ръбовете, а тези издутини.

За съжаление, вида чаши "Ноник" и до днес се приема за най-грозния. Счита се, че тези чаши за бира, макар и функционални, са изключително грозни и не притежават нужните естетически качества.

Класическите халби за бира

Тези чаши могат са тънкостенни и „вталени“. Може да ги срещнете и под името Гинес чаши, както и тип „лалета“. Разпространяват се първо в Северна Англия и Ирландия. Събират около 500 мл течност и са лесни за хващане. Това са може би едни от най-използваните чаши и днес - и по заведения и за домашна употреба. Вида чаши "Ноник" почти не се среща никъде, докато халбите са навсякъде.

Много популярни днес са и изпъкналите, тумбести халби. Те най-често са с дръжка, която не позволява чашата да се хване с ръка и да стопли бирата. Любителите на тази напитка знаят, че бирата задължително трябва да е студена, в противен случай ѝ се променя вкуса. Никак не е рядкост, да срещнете такива тумбести халби брандирани с марки бира или пък с имената на футболни клубове.

Трябва да отбележим и че последните години популярност доби чашата за бира със столче. Тя е откраднала малко от дизайна на чашата за вино, но е с по-дебела стена. Въпреки това, стъклото ѝ е по-тънко отколкото на изпъкналите халби.

Специалистите твърдят, че 30 милиона чаши за бира се доставят в заведенията в страната всяка година. Всички барове, клубове, дискотеки, ресторанти и кафета използват чаши за бира непрестанно. Това означава, че се чупят поне 2-3 чаши на ден. Това е огромна цифра и няма как да я пренебрегнем. Макар да отбелязахме кои са популярните видове, то трябва да отбележим, че все още в някои заведения може да срещнете и различни видове чаши за бира. Винаги е до предпочитанията на самото заведение какви чаши ще използват.