Има ли значение дебелината на дъното при тенджерите?

Дебелината на дъното при съдовете за готвене играе съществена роля. Има много съществена причина това да е така. Когато сложите една тенджера на печката, именно нейното дъно влиза в контакт със загряващата повърхност. През дъното на съда минава цялата топлина, която сготвя съдържанието. Точно затова и различните съдове са с различна дебелина на дъното, като тя може да варира в големи граници. В долните редове ще разберете детайлно колко важна е дебелината на дъното на тенджерата.

Винаги ли е по-добре дъното да е по-дебело?

Простичкия отговор на този въпрос е: не! Тенджера с дебело покритие на дъното може да има известни позитиви, но има и няколко важни минуси, които не е добре да се пренебрегват. В зависимост от това какво правите с такива съдове по време на готвене, може да сте сигурни, че най-подходящия избор ще зависи именно от целите, а няма да е непременно винаги в полза на съда с дебело дъно.

Каква е добра препоръчителна дебелина на дъното?

Няма универсален показател, към който да се стремите, защото това ще зависи от множество фактори. Например, дизайнът на съда е важен, както и вида материал, от който е направен. Видът на готварския уред също е от значение.

Ако съдът е направен от алуминий, дебелината на дъното е добре да е в рамките на 3-4 мм. Ако е по-тънка от това има риск да не се нагрява равномерно и да загрява само определени места, а други - не. С времето, това води до разрушаване на покритието. За алуминиеви съдове от по-голям калибър е добре дебелината на основата да е поне 5-7 мм. Това допринася за здравината, както и за по-равномерно затопляне на повърхността.

При съдове с неръждаема стомана дебелината трябва да е минимум 4 мм. Съществуват модели тенджери и съдове с различни слоеве, при които индивидуалните слоеве са по-тънки, но при тях това не води непременно до проблеми с проводимостта, а дори я подобрява.

За тигани и тенджери от метал, независимо дали са с третиран метал, дебелината рядко надвишава 3-5 мм. Не само масата на съда ще се увеличи неимоверно, но и проводимостта му на топлина ще спадне при по-дебело покритие.

За съдове от въглеродна стомана/желязо, както и за съдове с покритие от стомана, дебелината не е нужно да надвишава 1.5 мм. За тиганите може да е малко над това, но не повече от 2-3 мм.

Какви са плюсовете на по-дебелото дъно при съдовете за готвене?

Дъното е най-важната част от всеки съд за готвене. От тази гледна точка, съд с по-дебело дъно е по-стабилен и издръжлив.

По-дебелото дъно също спомага и за по-добро задържане на топлина, поради по-голямото количество материал, вложен в тази част. Така се постига и по-добро разпределение на топлината в зоната на готвене на този съд, независимо от вида на печка и метода на готвене.

Какви са недостатъците на по-дебелото дъно при съдовете за готвене?

Ако дъното на даден съд за готвене е с твърде голяма дебелина, то и теглото му се ще е по-голямо. Това е едно от нещата, които готвачите не харесват, защото прави работата с такива съдове много по-трудна и по-непрактична.

По-дебело дъно може също така да се затопля за по-дълго време, в сравнение с дъно с по-малко материал. Все пак, по-голямата маса и количество материал означава, че на топлината ще отнеме повече време да го затопли. Например, 1.5 литра вода ще заврат по-бързо в тенджера с по-тънко дъно, отколкото 1 литър в тенджера с много дебело дъно.

При по-дебело дъно на съда за готвене ще му отнеме повече време да регулира промяната в температурата, ако такава се наложи по време на готвене. Например, ако намалите температурата, по-дебелото дъно ще продължи с по-висока температура за по-продължителен период, което може да доведе до проблеми с крайния резултат.

Сега, когато вече познавате по-добре разликите в по-дебелото и по-тънкото дъно на готварските съдове, ще можете по-лесно да направите правилния избор за вас. Така ще създавате кулинарните си успехи по-лесно.