Историята на чиниите
Според филмите и списанията дедите ни в миналото са яли само от дървени чинии. Според тях това е било през Средновековието, епохата на Тюдорите, дори Викторианската епоха. Естествено, както при повечето исторически теории, само една част е вярна. Нека да видим каква е историята на чиниите, от които ядем днес.
Чиниите в миналото
Съдовете, от които хората се хранят, винаги са издавали много за навици им. Например, ако във вашия дом разполагате с метални чинии, то най-вероятно обичате да сте практични. Този вид материал, използван за изработката на посуда, е изключително издръжлив и чиниите много трудно могат да бъдат счупени. Ако пък разполагате с чинии от цветна керамика, то най-вероятно сте шарен и позитивен човек.
Чиниите винаги са служели за споделяне на храна, понякога всеки си яде само от неговата чиния, понякога всички ядат от една голяма. Безспорно, чиниите са символ на социалност и обвързаност. Не са малко и чиниите, които служат за антикварни цели или пък за сувенирни такива.
В миналото чиниите и купичките са били по-скоро един и същи предмет. Например, Англоскандинавците са използвали кръгли купи с твърдо дъно през 10 век, като са ги държали с едната си ръка, а са се хранили с другата. Другият вариант за хранене е бил да ги поставят на коленете си. Ако този народ беше използвал чинии, най-вероятно храната щеше да се разлива много и нямаше да им е никак удобно за ядене.
Най-старите чинии, които са останали, датират от 1 век в Йоркшир. На размери, тези чинии по-скоро се доближават до плато и са били изработвани от дъб. Според специалистите в сферата, тези чинии са били имитация на чиниите от Бронзовата ера. В Пакистан и Афганистан същите тези чинии са били използвани от всички в къщата едновременно.
В Рим са имали големи сребърни и оловни чинии, които били богато украсени с рисунки. Някои чинии от тази ера дори са останали здрави и до днес и са запазени в музеите. Чиниите обаче в Рим са се използвали само от богатите, останалите хора са се хранели от купички, изработени от дърво и най-вече от керамика.
При викингите и англосаксонците най-често са се използвали купички, които били малки и дълбоки. Всяка една купичка събирала 1 порция, само за човека, който яде от нея. След нормандското нашествие нещата се променили. Използвали се така наречените тренчове от дърво, които се поставяли посредата на масата и в тях било цялото ядене. Понякога тренчовете се изработвали от пълнозърнест хляб, коричка. След като яденето свършело, тренчът се давал на животните. По това време хората използвали ножове, но все още нямало лъжици и вилици. Интересно е, че тренчовете понякога се считат за предшественици на нашите чинии. Нещо повече, някои от тях са имали вдигната периферия, която да не позволява разливането. Имали са дори и малка вдлъбнатина, където да се поставя сол.
През 16 век обаче, тренчовете започнали да се заменят с керамични и сребърни чинии за индивидуална употреба. Факт е, че все още думата тренч се използва по света за голяма чиния в кръгла или квадратна форма.
Чиниите днес са пригодени за ядене на маса. Много от плоските чинии изобщо няма да могат да ни послужат, ако не са поставени на равна висока повърхност. Порцеланът е широко разпространен, макар чинии да се изработват от него само от 18 век насам, когато европейските фабрики за керамика го разработват. Порцеланът е бил с ниска цена и се е изработвал лесно, това дало възможността почти всяко семейство да се снабди с него. Неминуемо, хората започнали да предпочитат него вместо керамиката и дървото. Днес например, може да си позволите да счупите 10 порцеланови чинии и това ще ви струва колкото 1 счупена дървена.
Дървените чинии все пак притежават някои преимущества, като издръжливост, например. Освен това има доза романтика в храненето от дърво, която трудно можете да откриете при порцелана. Усещането за близост до природата не може да се постигне когато вилицата и ножа се удрят и звукът е остър.