Историята на вилиците и кога станаха неразделна част от приборите ни

много вилици на едно място

Не е тайна, че ножовете и лъжиците ги използваме по-отдавна отколкото вилиците. Как така обаче вилиците са се превърнали в част от задължителните прибори за хранене и каква е историята на създаването им. Макар да ги използвате всеки ден, едва ли сте се замисляли за техния произход. В Европа и САЩ използването на вилица е станало толкова естествено нещо, колкото е дишането. Никой не му обръща внимание, но всички го правят.

Историята на вилиците

Ножовете са потомци на ръчните брадвички. Вероятно първите лъжици пък са били използвани за извличане на течност. Думата за лъжица както на латински, така и на гръцки, произлиза от думата за черупка на охлюв. Сега ако погледнем една вилица ще видим, че нейната форма е много по-различна от тази и на ножа и на лъжицата. Тя напомня доста на тризъбеца на Посейдон, като според поверието само той е притежавал такъв, всички останали вадели храната си с инструменти, които са били раздвоени накрая, а не разтроени. Интересното е, че вилицата няма място на гръцката маса, там хората са използвали лъжици, върховете на ножовете и ръцете си.

През VIII и XIX век, някои богати персийци използват инструменти, подобни на вилицата. През XI век вилиците са се използвали и във Византийската империя. Илюстриран ръкопис от този период показва двама мъже, които ги използват на маса за да се хранят.

Според учени, формата на вилицата може да има нещо общо и с вилата на дявола, предвид приликата във формата между двете. През Средновековието, хората са похапвали много често хляб вътре напълнен с месо или зеленчуци, като са отчупвали парчетата с ръце, а там където се е налагало са използвали ножове и лъжици. През XIV век Катрин Медичи започва да обикаля Франция и да организира тържества с цел показност, в които показва различни атрактивни храни и прибори. Основната ѝ идея е била да демонстрира силата на монархията. От това време са останали вилици с два зъба, които са били достатъчно здрави, за да задържат месо на тях. Някои от тях са били украсени и са се използвали само за ядене на десерти.

При всяко положение, хората вече познавали вилицата, просто не я използвали всеки ден. Според най-популярното мнение по това време, вилицата е била символ на театралност и изкуственост, като се е разливала повече храна, отколкото се е консумирала с тях. Приемали са се за нещо ново и ненужно.

вилица и нож поставени на маса

Едва в края на 1600-те и началото на 1700-те години хората започват да купуват множество комплекти сребърни прибори за домовете си. По това време, започват да се обособяват и специални помещения за хранене в домовете на хората - трапезарията. Тогава се разпространяват и вилиците с 3 и 4 зъба. Към средата на века използването на вилицата е станало по-скоро често срещана нормална гледка.

В началото на 19-ти век вилицата е приета на френската маса, както и извън нея. Трапезата се е превърнала в център на социалния живот не само за аристокрацията, но и за новосъздадената буржоазия.

Повечето прибори преди 18 век са били от сребро - металът, който реагира най-малко с храната - но среброто е рядкост. Новосъздадената техниката за сребърно покритие, била добре приета от производителите на вилици. Това им позволило да разширят асортимента си и да постигнат разнообразие - вилици за стриди, вилици за омари, вилици за салати, вилици за маруля, за риба, сладкиши и тн.

В един момент вилицата се превръща в ежедневен продукт. И като всеки такъв, започва да се експериментира със стила ѝ. Разнообразието от форми и стилове води до леко объркване в етикета. За щастие, това е съвсем леко изразено днес, когато се радваме на етикет, който не е прекалено ограничаващ и позволява използването на различни видове и стилове вилици.